„ВСТРЕЧА”
Валерий Яковлевич Брюсов (1873-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СРЕЩА
Бавно Нил разлива сила там, при езеро Мерида, в царството на огнен Ра;
ти обичаше ме, мила, бях Озирис за Изида с теб – царица и сестра!
Сянка свила, пирамида бе закрилница добра.
Беше първата ни среща в ден, когато в храма страстно танци сяхме в тъмен кръг,
в час, когато гаснат свещи, ала приказки не гаснат; бяха посев, бяха плуг
дни горещи с наште ласки, щастие един до друг!
Ти във вихъра на бала в мен снага отпускаш тука край житейския разлом,
не дочу ли звън в кимвала и сред химна звук на мъка, и в тълпа ответен стон?
Не разбрала, че в разлъка свършва дълъг сън с погром!
Щастието – беше много, от страстта ни – само спомен, но животът – вечна власт,
и зад прехода на гроба – пак любовен бряг огромен с предна сила диша в нас;
среща строга с Нил чаровен в тоз съдбовен кратък час!
* Кимвал – древен ударен музикален инструмент, състоящ се от две метални чаши.
Ударения
СРЕЩА
Ба́вно Ни́л разли́ва си́ла та́м, при е́зеро Мери́да, в ца́рството на о́гнен Ра́;
ти́ оби́чаше ме, ми́ла, бя́х Ози́рис за Изи́да с те́б – цари́ца и сестра́!
Ся́нка сви́ла, пирами́да бе́ закри́лница добра́.
Бе́ше пъ́рвата ни сре́шта в де́н, кога́то в хра́ма стра́стно та́нци ся́хме в тъ́мен кръ́г,
в ча́с, кога́то га́снат све́шти, ала при́казки не га́снат; бя́ха по́сев, бя́ха плу́г
дни́ горе́шти с на́ште ла́ски, шта́стие еди́н до дру́г!
Ти́ във ви́хъра на ба́ла в ме́н снага́ отпу́скаш ту́ка край жите́йския разло́м,
не дочу́ ли звъ́н в кимва́ла и сред хи́мна зву́к на мъ́ка, и в тълпа́ отве́тен сто́н?
Не разбра́ла, че в разлъ́ка свъ́ршва дъ́лъг съ́н с погро́м!
Шта́стието – бе́ше мно́го, от страстта́ ни – са́мо спо́мен, но живо́тът – ве́чна вла́ст,
и зад пре́хода на гро́ба – па́к любо́вен бря́г огро́мен с пре́дна си́ла ди́ша в на́с;
сре́шта стро́га с Ни́л чаро́вен в то́з съдбо́вен кра́тък ча́с!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Брюсов
ВСТРЕЧА
Близ медлительного Нила, там, где озеро Мерида, в царстве пламенного Ра,
Ты давно меня любила, как Озириса Изида, друг, царица и сестра!
И клонила пирамида тень на наши вечера.
Вспомни тайну первой встречи, день, когда во храме пляски увлекли нас в темный круг,
Час, когда погасли свечи и когда, как в странной сказке, каждый каждому был друг,
Наши речи, наши ласки, счастье, вспыхнувшее вдруг!
Разве ты, в сияньи бала, легкий стан склонив мне в руки, через завесу времен,
Не расслышала кимвала, не постигла гимнов звуки и толпы ответный стон?
Не сказала, что разлуки – кончен, кончен долгий сон!
Наше счастье – прежде было, наша страсть – воспоминанье, наша жизнь – не в первый раз,
И, за временной могилой, неугасшие желанья с прежней силой дышат в нас,
Как близ Нила, в час свиданья, в роковой и краткий час!
1907 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Валерий Яковлевич Брюсов е роден на 1/13 декември 1873 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1899 г.). Пише от дете, първите му поетични публикации са от 1884 г. Основоположник е на руския символизъм, издава тритомната антология „Русские символисты” (1894-1895 г.). Секретар е на сп. „Нов път” (от 1902 г.), издава литературното списание „Весы” (1904-1908 г.). Председател е на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919-1921 г.). От 1919 г. работи в Държавното издателство, член е на Държавния учебен съвет, професор е в Московския държавен университет. През 1921 г. организира Висшия литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор. Автор е на няколко книги с преводи на френските символисти – „Романсы без слов” (1894 г.), „Chefs doeuvre”/„Шедевры” (1895 г.), „Me eum esse”/„Это я” (1897 г.) и др., на стихосбирките „Tertia Vigilia”/„Третья стража” (1900 г.), „Urbi et Orbi”/„Городу и миру” (1903 г.), „StejanoV”/„Венок” (1906 г.), „Зеркало теней” (1912 г.), „Дали” (1922 г.), „Спеши” (1924 г.) и др., на сборници с литературна критика и на историческите романи „Огненный ангел” (1908 г.) и „Алтарь победы” (1913 г.). Умира на 9 октомври 1924 г. в Москва.